Истинското име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов. Според различни източници е роден на 8 или 18 юли 1877г. в село Байлово, Софийско. Той е едно от единадесетте деца в семейството на Йото и Стоянка Иванова.
Семейната среда, в която израства малкият Димитър образованието е било на особена почит. Той завършва началното си образование в родното си село, след което последователно учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894). Завършва образователна степен, съответстваща на днешният 6 клас. Не успява да завърши гимназия, но се самообразова. Чете много и основно опознава българската и руската литература.
През периода 1895 – 1896г. е учител в Байлово. През 1896 кандидатства в Рисувалното училище в София. Рисуването е една от големите му страсти. Не е приет и се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения.
От есента на 1899 се установява в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми, с каквито е обременен до края на живота си. Тук започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. По-късно е пазител в хранилището на Народната библиотека в София. През 1924г. става уредник в къщата-музей “Иван Вазов”, където работи до 1944г. Сътрудник е на многобройни списания.
Произведения на Елин Пелин
Централно място в творчеството на Елин Пелин заема описанието на селската действителност, това е и причината да го наричат „певец на българското село.
Обстановката в Байлово оказва силно влияние върху неговото творчеството. Впечатленията от детството, които пази в спомените си са достатъчни, за да пресъздадат реалната, динамична и често трагична обстановка, в която живее българският селянин, неговите тревоги и неволи, неговото щастие.
Писателят улавя най-ценните качества на българския селянин – неговото жизнелюбие, упоритост, нравствена устойчивост. Прословутото българско трудолюбие е описано сполучливо във всички разкази на Елин Пелин. Писателят изобразява “държавата мащеха”, която не е загрижена за съдбините на народа си. Като не вярва в законността, селянинът често се саморазправя, отчаяно търсещ социална и човешка справедливост.
Редица от най-популярните герои на Елин Пелин не са изцяло плод на неговата фантазията. Той признава, че е наблюдавал отблизо хората около себе си и е черпил вдъхновение от тях. Героите от “Андрешко”, “Гераците”, “Божия напаст” имат реални прототипи, които писателят успешно е обрисувал.
Годините на войните малко изменят стила на самия автор. По време на Първата световна война в творчеството му като ценност заляга патриотизмът. Именно тогава е издаден сборник разкази от Елин Пелин „Китка за юнака“. В последвалите години пък от печат излизат стихотворения и фейлетони, очерци, поеми и басни.
Кратки разкази на Елин Пелин
Кратките разкази на Елин Пелин са написани с голямо майсторство. Той започва да пише още като ученик. През 1885 е обнародван първият разказ от Елин Пелин „Мило е отечеството”. След него се появяват „На майчин гроб“, както и стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село исъздател на галерия ярки, незабравими образи. Опознал в детайли селския бит и душевност написва първите си зрели разкази: „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Пролетна измама“, “По жътва”, “Косачи”. Автори е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот.
С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител – „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми са представителите на църквата. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст божия“, „Братя“, „Изкушение“).
В своите разкази „Ветрената мелница“, „Напаст божия“, „Андрешко” са показва трагизма на българския селянин. Въпреки тези мрачни краски, които описва, в разказите му винаги се намира място и за чистата красота на природата. Специално внимание отделя той на рухването на патриархалното общество в името на новите прогресивни идеи на века. Тези събития са описани най-добре в повестта му „Гераците“.
Чуйте разказа “Косачи” във видеото:
Творчеството на писателя за деца
Елин Пелин е известен не само със своите разкази за деца, а също така с приказки и басни за най-малките. Детските приказки на Елин Пелин са изпълнени с хумор и мъдрост, предадени по интересен и вълнуващ начин.
С името на Елин Пелин се свързват и някои от най-прекрасните детско-юношески произведения. Едва ли има някой, който да не знае за „Дядовата ръкавичка“, или пък за „Кумчо Вълчо и Кума Лиса“ и “Тримата братя и златната ябълка”.
Сред богатото му творчество за деца се откроява романът „Ян Бибиян“. Това е първият фантастичен роман за деца в българската литература. Тази негова творба е плод на голямата дарба и желание, с които той създава произведения за деца, и на изключително силния му интерес към техниката.
Интересни факти за Елин Пелин
Произведенията на писателя са известни не само в България. Те са преведени на 40 езика и са четени в много други страни.
Ето някои интересни факти за Елин Пелин:
- В Антарктика има морски нос, който носи името на писателя;
- Елин Пелин има още 11 братя и сестри;
- Бъдещият писател расте в будна среда, подтикван от баща си непрекъснато да чете и да се развива. В личната им домашна библиотека видно място заемали „Рибният буквар“, „Под игото“ и творбите на Христо Ботев и Любен Каравелов;
- Противно на очакванията, Елин Пелин не успява да завърши гимназия. Това не му пречи да чете много – основно българска и руска литература;
- Срещу Елин Пелин има един неуспешен опит за убийство, направен през октомври 1944 г. след Деветосептемврийския преврат. Тогава Станислав Вихров прави опит за убийството на писателя, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник „Българан“ Борис Руменов.
