Средната продължителност на живота се различава в отделните региони на света през втората година от пандемията от КОВИД-19 заради различния процент на ваксинация, сочат данните от проучване, цитирано от АФП.
През 2020 г. пандемията доведе до най-голям спад в продължителността на живота след Втората световна война, казаха миналата година изследователи от Центъра за демографски науки “Ливърхюм” към Оксфордския университет.
Но през 2021 г. “се появи внезапно разминаване”, казва Риди Кашиап, професор в Оксфордския университет и съавтор на новото проучване, публикувано в списанието “Нейчър хюман бихейвиър”.
“Някои страни започнаха да показват признаци на възстановяване”, а други отчитат „влошаващи се загуби“, обяснява той пред AФП. Изследователите анализират данни за смъртността в 29 европейски държави, САЩ и Чили от 2015 г. насам.
В много западноевропейски страни продължителността на живота се е възстановила почти до нивата преди избухването на пандемията от КОВИД-19.
Франция, Белгия, Швейцария и Швеция дори успяват напълно да се върнат към средната продължителност на живота, отчетена през 2019 г.
В Източна Европа обаче тя е намаляла до нива, невиждани след разпадането на Съветския съюз, сочат данните от проучването.
В България средната продължителност на живота е спаднала с близо 4 години. Намалението е с 25 месеца през 2021 г., след като намалява с 18 месеца година по-рано. България има най-ниско ниво на ваксинация в Европейския съюз.
Държавите, в които по-висок процент от населението е напълно имунизирано през октомври 2021 г., отчитат по-малък спад в продължителността на живота, става ясно от проучването. “Това предполага, че очевидно има връзка” между тях, е мнението на изследователя Риди Кашиап.
Страни като „Швеция, Швейцария, Белгия и Франция успяха да се върнат към предпандемичните нива на продължителност на живота, защото защитиха както възрастните, така и най-младите“, заяви още Йонас Шьоли от германския институт “Макс Планк” за демографски изследвания. Той е съавтор на проучването, отбелязва АФП.
